Речник

Електричен ток

Физичен закон, определящ зависимостта между напрежението,тока и съпротивлението на проводника в електрическа верига.

Специално произведени електроинсталационни изделия за провеждане на електричен ток.

Материал със специфична електропроводимост между тези на проводниците и изолаторите.

Елемент или метална сплав, който при охлаждане под определена прагова температура материалът драстично губи цялото електрическо съпротивление.

Материал, чиито вътрешни ел. заряди не се придвижват свободно, тоест много малко електрически ток преминава през него под въздействието на ел. поле.

Процес на изменение на състоянието на една система, който се повтаря в някаква степен с течение на времето.

Възникват вследствие на силите на еластичност и се разпространяват в твърда, течна и газова среда, но не и във вакуум.

Трептене, при което зависимостта на отклонението x на тялото от времето се изобразява графично със синусоида.

Звук с честота, по-голяма от горната граница на човешкия слух, която е около 20 kHz.

Звук с честота, твърде малка, за да се улавя от човешкото ухо.

Възникват вследствие на процеси, възникнали в огнище в Земята, наречено хипоцентър.