Речник

Електричен ток

Насочено движение на електрони в метален проводник.

Величина, характеризираща способността на едно тяло да взаимодейства с други тела чрез електрични сили.

Уред за измерване на електричен ток. Включва се последователно на консуматора.

Величина, харектеризираща бързината с което електроенергията в консуматора се преобразува в друг вид енергия.

Проводник с точно определено съпротивление, използван за контролитане на ток в електрическите вериги.

Ядрена реакция на делене на ядро, предизвикана от поглъщането на неутрон.

Светлината е електромагнитно излъчване, към което се включват и инфрачервените и ултравиолетовите лъчи.

Всяко тяло, което излъчва светлина (Слънцето, пламъкът на запалената свещ и др.)

Надлъжни трептения на частиците на въздуха или на еластична среда, които се възприемат чрез ушите на хората и животните.

Всяко тяло, което поражда слухово усещане.

Оптичен елемент, който пропуска и пречупва светлината и променя сходимостта на преминаващите през нея лъчи.

Част от физиката, изучаваща явленията при излъчване и разпространение на светлината

Всичката съществуваща енергия и материя.

Космическо тяло, състояще се от твърдо ядро и газова опашка, което се наблюдава само когато се прилижи сравнително близо до Слънцето.

Небесно тяло, в което в резултат от термоядрени реакции се получава и излъчва огромно количество енергия в околното пространство.

Частица с положиелен заряд, която влиза в състава на атомното ядро.

Общо название на три тела от Слънчевата система, които са по-малки от планетите. (Церера, Плутон и Ерида)

Общо название на четирите най-големи планети от Слънчевата система. (Юпитер, Уран, Сатурн, Нетун)